Студенти
Истории на членове
Приключения на ACT ’08
Така изглеждат нещата информативно, но всъщност беше много, много повече. За мен, а и за всички от Локална секция Варна АСТ – „Постигни днес!” остана едно незабравимо изживяване.
| Всичко започна с няколко снимки на гара Варна и качването на багажа и пътниците във влака. Пътуването ни беше дълго и изморително, но духът ни беше силен и успяхме да слезем до заветната цел – Благоевград, при това с изумителна бързина, организираност и усмивки. Натоварените провизии от София бяха свалени за по – малко от три минути. Който не знае какво количество бяха, само той не може да оцени това постижение. Всички бяхме очаровани от посрещането и хотела. Нямаше много време за губене, затова след кратка почивка се отправихме към сградата на Американския университет, където прекарахме остатъка от деня. Това беше началото. |  Групата на LC Варна в Благоевград |
Престоят ни беше динамичен, ползотворен и приятен. Презентациите, обученията, интерактивните симулации, срещите с хора от бизнес средата ни научиха на много неща – практика, която рядко може да ти даде един университет / с цялото ми уважение към академичната общност/. Запознахме се с много нови хора –млади, мили, симпатични, креативни, позитивни. Хора като нас – с амбиции и цели, които не само мечтаят, но и търсят и намират начин, борят се да постигнат мечтите си. Какво по – хубаво от това? Хммм… Може би клуб, в който тези хора са се събрали и всички те – 150 на брой танцуват един и същи танц. Чувството да бъдеш част от това, колкото и шаблонно да звучи не може да се опише с думи. Изпълваш се с ентусиазъм, вълнение, гордост, че си част от нещо толкова голямо, а дори не си и предполагал. На среща с фирма или пред непознат представяш AIESEC – 105 държави, 1100 университета, но на една такава конференция можеш наистина да осъзнаеш каква малка част си Ти от това. АIESEC може да се определи като сбъднатата мечта на един човек, преживял пагубната, разрушителна страна на Втората световна война. Мечта за обединението на хората, за вярата в доброто и успеха, в младостта, в идеите. Бъдещето може да бъде променено и всички ние го знаем и въпреки това не го правим – характерна българска черта. Мислим си: „Ако не аз, кой? Ако не сега, кога?” И само с мисленето си оставаме, чакаме и се надяваме да дойде чудото …. Но то не идва. Затова и ми харесва толкова много да съм част от AIESEC – правя нещо смислено, вместо само да седя и да мрънкам. Работя за себе си и за останалите край мен. За пръв път в живота си може би вярвам, че съм полезна, че правя нещо стойностно. Когато се връщахме от АСТ ме попитаха във влака докъде искам да стигна и да се развивам в организацията. Отговорих, че искам да стана Президент на AIESEC България, но само, защото не се сетих за Президент на AIESEC International. И е така. Тези идеи , тази организация трябва да бъде подкрепяна и ценена от повече хора, трябва да се знае за нея, защото това, което се прави, наистина е качествено, стойностно.
Всичко останало можете да видите от снимките, от презентациите, да разпитате хората, които са били там, но най – важна остава искрата във всеки един от тях и чувството, което носят във себе си. За да го изпитате истински и Вие, просто го направете.
Силвия Станчева
обратно най-горе
Впечатленията на Джон от Китай
Името ми е Чен Ганг, а английското ми име е Джон. На двадесет години съм и идвам от Пекин, Китай. Преподавах във Варненската търговска гимназия. Работата ме беше да дискутирам някои основни икономически теории, както и да помогна на учениците да подобрят своите умения в практически упражнения. Също така ги научих на някои полезни фрази на китайски като „здравей”, „довиждане”, „благодаря”, „как си” и т.н. Прекарах чудесно в училището, създадохме активна и ползотворна работна атмосфера в часовете, бях удивен от креативното мислене на младите хора и техните забавни дейности. Учехме заедно, упражнявахме се заедно, играехме заедно. Това пътуване ми донесе невероятни и незабравими емоции!
Причината, поради която приех този стаж беше, че исках международен опит, тогава намерих AIESEC. Приятелите ми в локалната секция в Пекин ми предложиха проекта „Еднакви в различията” във Варна, България. Не знаех много за Варна преди това, само че е черноморски град, че имате забележително розово масло и че сте били комунистическа страна преди 1990, това беше всичко. След стажа, научих много повече. Сравнена с Китай, България е малка страна, а Варна не е голяма, но се чувствах много добре, докато живях тук, първо защото града е спокоен и всеки ден чувах звука на вълните. Второ, хората тук са по – малко и можех да си намеря място да седна в автобуса, което е доста трудно в Китай. Честно казано не изпитах напрежение тук, беше чудесно. От друга страна хората тук сякаш не се състезават, може би не се нуждаят толкова силно от работа, както в Китай, начинът на живот в западните страни е по – спокоен, всеки ден можеш да намериш време за кафе и де си свободен да се видиш с приятели. Това е моето мнение, може и да греша, но въпреки това хората в Китай са далеч по – заети.
Друго, което ми направи впечатление във вашата страна и вероятно е важно да се каже, е разликата между вашата малка индустия и тази в Китай.
Най – важното е многото приятели, които намерих тук, без значение дали са ученици или членове на AIESEC. Всеки от вас беше толкова внимателен и ми помагаше с детайлите, че стажът ми мина наистина гладко! Оценявам добрите ви умения по английски език и перфектната работа на екипа на Локална секция Варна, AIESEC България, както и прекрасните партита, организирани специално за нас. Чувствам се силно привързан към Варна, като част от Локалната секция, ще ми липсвате всички, всяка усмивка!!!
Разбира се мисля да се върна някой ден в бъдещето, когато имам възможност. Нямам търпение да видя моята скъпа Варна отново през лятото както и вас!
Ваш Джон
Сам от Сингапур
Току що се връщам от Варна, България след като прекарах там 66 незабравими дни в най – доброто училище в града – Първа езикова гимназия, както и с Локална секция Варна. В началото бях селектиран, за да преподавам и помагам в часовете по английски език, както и да представя културата и живота в Сингапур. Нямах много време да мисля за обучителния процес във Варна преди да тръгна, освен да се надявам, че ще бъда добре посрещнат и че ще имам възможността да направя това, за което съм тръгнал. Варна се оказа много привлекателна в моите очи. Напуснах Сингапур като сингапурец и сега се завръщам не само като сингапурец, а и като варненец, гражданин на света.
Най – интересната ситуация в която попаднах по време на престоя ми определено беше моята първа седмица във Варна. През този период имах много време да изучавам града сам и да попадам в различни интересни ситуации, като на пример хора да ме заговарят на български и аз да им отвръщам на английски език. Беше приятна изненада колко добре бях приет как се разбирахме и се смеехме заедно.
Всъщност се двоумях между Програма за работа и пътувания в Щатите и ходенето на стаж с AIESEC. Стигнах до заключението след като реших да прекарам времето си в нещо по – съществено вместо да отида в Щатите да си намеря работа и да реша да не се завърна вкъщи. Дадох шанс на стажа и определено бих повторил този стаж отново, и най – вероятно бих останал повече. Спомените, които ми останаха със учениците в гимназията и локална секция Варна са нещо, което на бих разменил. БЕЗЦЕННИ СА!
Опитът, който придобих във Варна беше много, много богато възнаграждение, както и приятелствата, които успешно завързвах с хората, с които се срещах и разбира се личностното ми обогатяване, което постигнах. По време на престоя ми се срещнах не само с българи, но и с други членове на AIESEC от Швейцария, Полша, Румъния, Холандия, Литва, Нигерия, Бразилия и Канада. Не можех да повярвам, че съм част от цялата тази международна общност.
Опитът потвърди моята идея, че усмивките са мост, стопяващ дистанциите между хората, както и че толерантността и уважението са две качества, които трябва да притежаваш, където и да си. Вече не се съмнявам в способностите и потенциала си, вярвам че няма нищо невъзможно.
Сам Сингапур
Моят АИЕСЕК стаж в Полша
Здравейте скъпи читатели,
Най-напред да се представя. Казвам се Виктор и съм член на АИЕСЕК от октомври 2002 г. През периода на активното ми участие в организацията имах възможността да заема следните позиции, както и свързаните с тях отговорности:
- Алумни координатор (първият в историята на АИЕСЕК България)
- Вицепрезидент Външни връзки (Маркетинг)
- Президент на АИЕСЕК във Варна;
- Президент на два проекта по програмата за образователен обмен, свързани с туризма във Варненския регион;
- Член на Локалния консултативен екип към АИЕСЕК Варна.
Преди да замина в чужбина чрез програмата за образователен обмен, реших, че ще е добре да направя ретроспекция на постигнатото от мен до момента в организацията, да завърша висшето си образование по двете ми специалности в Икономическия университет – туризъм и маркетинг. Погледнах 4 години назад и осъзнах, че съм се занимавал с всичко, във всяка функционална област. Едно все още ми липсваше, за да изживея най-пълноценно своя престой в АИЕСЕК (AIESEC Experience). Тази липсваща брънка във веригата се оказа всъщност „черешката на тортата”, а именно – стажът в чужбина по специалността.
И така, в началото на 2007 реших, да започна най-голямото предизвикателство в живота си – търсенето, намирането и осъществяването на професионален стаж чрез АИЕСЕК в чужбина, живота и работата в друга страна! Нужни ми бяха 4 месеца, за да намеря компанията, с която изискванията ни за работа да съвпадат. През юли 2007-а се харесахме взаимно с мениджъра на Маркетинговия отдел в компанията, проведохме интервю, оказах одобрен за стаж, с продължителност три месеца, в сферата на текстилното производство. Тъканите етикети се използват за всичко, в което могат да се вшият и са носители на марката на производителя на дадено изделие – дреха, обувка, мебел. Лентите за пердета и завеси определят накъдрянето на тези два продукта, както и начина им на окачване на стената. Фирмата се казва Magam (www.magam.pl), намира се в Лодз – вторият по големите град в Полша, югозападно от Варшава. Феновете на футбола най-вероятно са го чували. Отборът Видзев беше единствената представа, която имах за полската култура.
Моите основни задължения по време на стажа бяха свързани с:
- провеждането на цялостно детайлно проучване на пазара в България по отношение производителите, дистрибуторите и конкуренцията в двата сегмента, за които отговарях – тъканите етикети и лентите за пердета и завеси;
- създаване на база данни и установяване на контакт с въпросните потенциални партньори – общо над 200 фирми;
- преговори;
- изпращане на оферти и мостри;
- сключване на сделки.
Цялата верига за реализиране на даден продукт сред бизнес потребители беше поверено на мен. Изисква се и се развива естетически нюх, нужно е да подбереш точните и най-представителните за дадения клиент мостри, да демонстрираш качество и прецизност на производството. Работната атмосфера в компанията беше великолепна! Всички се държаха приятелски, мениджърът държеше да се обръщаме към него на малко име, облеклото беше неформално, ежедневно, по време на работа чувството за хумор се рееше непрекъснато, което е важно, когато работата е свързана с ежедневни контакти и разговори с хора. Освен мен, във фирмата по едно и също време беше одобрена и назначена една румънска АИЕСЕК – Ариана. Работата за Magam остави в мен положителни спомени, много ценен бизнес опит, затвърждаване на познанията и уменията ми, придобити до момента в АИЕСЕК и нови приятели от фирмата и от бизнеса в България. Станах експерт на тема етикети за текстилни изделия и до момента ги следя като важен критерий, когато трябва да си купя нещо.
В културно отношение, да живееш в чужбина няколко месеца, в среда, която е колкото близка, толкова и далечна спрямо твоя манталитет, е велико преживяване. Успях да посетя доста красиви места както в околностите на Лодз, така и в страната – Варшава, Краков, Люблин и др. Лодз за мен беше прекрасно място за живеене, макар да е считан от поляците за най-грозния град в страната. Аз се стремях и все още се стремя да опровергая това. Лодз е номер едно и уникален по своята същност град:
- най-дългата търговска улица с над 100 бара и места за развлечения в цяла Европа се намира в Лодз и се казва Пьотрковска;
- той е вторият по големина град в Европа, построен върху гора и това го прави изпълнен с зелени площи, паркове и места за активна почивка сред природата;
- в Лодз се намира най-големият търговски център в цяла Полша – Манюфактура (град в мини размер), построен от изоставените сгради на някогашната текстилна фабрика, собственост на евреи /еврейската култура в града е много силно застъпена – най – голямото еврейско гробище в Полша се намира именно в Лодз/. Интересно е, че гробищата на евреите са туристическа забележителност с платен вход и музейна експозиция.
Ще запомня и АИЕСЕК културата там. Успях да се сближа с повечето членове на организацията и доста сме се забавлявали заедно, което помага да се адаптираш добре в чуждата култура. Няма да забравя, как ми организираха парти по повод рождения ми ден, в един местен бар. За подарък получих… една бутилка скъпа традиционна водка, а на връщане вкъщи имах възможността да присъствам и участвам в един уникален по моему разговор – полякиня обясняваше на две китайки за емоционалните взаимоотношения между българите и македонците! Тогава си казах – ето това е АИЕСЕК!
Преживях възможни хреми, грипове и даже изкарах дребна шарка!!! Лечението включваше престой в местна болница. Много ми помогнаха хората от АИЕСЕК тогава, съдействайки ми да намеря лекари, да ме приемат в болничното заведение. В такива моменти осъзнаваш какво означава да си стажант чрез АИЕСЕК – винаги намираш хората, които да ти помогнат в трудно положение! Научих и какво е предимството да си част от Европейския съюз – без никакви разходи.
Намерих и много нови приятели, с които до днес поддържаме връзка, дори планирам да ги посетя през лятото. Научих полския език на едно освовно ниво, което ми помага да се разбирам и да се оправям на обществени места – поредната цел, която си бях поставил и изпълних по време на престоя ми.
Пътуването от чужбина за България с автобус има едно особено предимство – само така, когато видиш българския флаг да се развява гордо на границата, можеш да усетиш несравнимото чувство за завръщане в родината, в страната, в която си отраснал! Поне аз така възприемам нещата.
Пожелавам на всеки, който е част от АИЕСЕК, да изживее несравнимото по време на стаж в чужбина по програмата за образователен обмен. А ако искате да научите повече истории за престоя ми в чужбина, може да посетите блога ми на адрес – aerovictor.blogspot.com
Успех и попътен вятър!
Автор: Виктор Томов
Период на стажа: 21.07-01.11.2007 г.
обратно най-горе
Историята на Йолина
Ето как започва историята й (цялата статия може да намерите тук, както и във в. Дневник, броя от 07.05 /четвъртък/:
Завършила варненската Хуманитарна гимназия. След това „Икономика и управление на търговията“ в Икономическия университет в града. „Още в университета започнах да работя за AIESEC – Международната асоциация на студентите икономисти, разказва тя. С помощта на асоциацията заминах на първата си работа в чужбина. Това беше доброволческа мисия по социален проект в Югоизточна Турция, близо до границата със Сирия. По много причини районът е икономически най-изостаналата част на страната – ужасен климат, кюрдско малцинство, което се бори против асимилацията си с доста противоречиви методи… В същото време там има много млади хора, които особено през лятото в буквалния смисъл на думата нямат с какво да се занимават.“ Целта на проекта е създаване на образователен младежки център в Анадола. Йолина прекарва там около 3 месеца, за които твърди, че са сред най-вълнуващите в живота й.
Шест интервюта
„След като се върнах, завърших магистратура и кандидатствах за стаж в чужбина отново чрез програма за обмен на AIESEC. Фирмата, която тогава прояви интерес към кандидатурата ми, беше „Инфоком“ (Info com). Това е малка консултантска компания в Германия“, разказва Йолина. „Инфоком“ се занимаваше с услуги в областта на комуникациите. Имаха голяма база данни за най-големите телекомуникационни фирми в света. Част от информацията идваше директно от тях, останалата беше резултат на анализи и статистически модели, разработени от нас.
На пръв поглед работата беше доста абстрактна. Тогава за пръв път видях как икономически теории, които знаех от университета, се адаптират към реалната среда. Отговорността беше много мотивиращ фактор. За десет години история фирмата не беше загубила нито един клиент.“
След края на стажа Йолина получава предложение да остане на работа там и приема. „Беше интересно, имах приятел – с две думи нямаше причина да откажа“, признава тя. Три години по-късно обаче установила, че вече не научава нищо ново. „Фирмата беше малка, а аз нямах амбицията да ставам партньор“, казва тя. Така реших, че е време за промяна. „И понеже приятелят ми, който днес вече е мой съпруг, е швейцарец, реших да потърся работа в Швейцария. Явих се на шест интервюта и започнах работа в европейската централа на „Ибей“ (eBay)“ в Берн.
